В тази статия ще си поговорим за психологическите конфликти, стратегиите, които хората използват за справяне с тях и как може да помогне психологът/психотерапевтът.
Животът ни е динамичен, сложен и често ни изправя пред трудни предизвикателства, дори загуби и непреодолими кризи, които оставят дълбок и болезнен отпечатък върху психиката ни. При все това, едно е сигурно: „Всичко тече“ и колкото и да ни се иска, не можем да „слезем от въртележката“ и да прекъснем този омагьосани кръг, трябва да продължим нататък. Затова всеки търси изход и се справя по свой уникален начин, според актуалните си качества и способности, характера или както го наричаме ние – „личностната структура“. Когато обаче стратегиите за справяне се окажат неуспешни или се изчерпят, без да се получи удовлетворение, хората търсят помощ от психолог и често попадат в кабинетите ни в тежко емоционално състояние. Ще ги чуем да казват: „Не мога повече!“, „Направих всичко възможно и пак, и пак ми се случва това…“, „Не знам защо става така…“, като всичко това е „оцветено“ в доста болезнени емоционални нюанси на болка, гняв, срам, дълбоко разочарование, тъга, безсилие и т.н.
Преди да „ударят дъното“, хората са опитали всичко възможно и са положили неимоверни усилия да се справят или да постигнат желана цел, използвайки целия си наличен житейски опит, знания, умения, концепции и убеждения. Ето някои примери как изглежда това на практика:
Здравословно хранене и начин на живот: хора, сблъскали се с тежка диагноза (за себе сили или за близък човек, например рак, сърдечно-съдови заболявания, хранително разстройство и т.н.) се фокусират върху здравословен начин на живот – хранят се по строго определен начин, приемат хранителни добавки, спортуват. Някои стигат до педантизъм и крайности, най-вече избягвайки определени „вредни“ вещества и съставки и въпреки че медицинските им показатели са в норма, тези хора не се чувстват спокойни, напротив, измъчват ги мъчителни емоционални състояния. Образно казано, те са в състояние на „борба или бягство“ – да поддържат точно определен режим и начин на живот, избягвайки всичко, което може евентуално да им навреди. Едва ли вече има някой, който не е чувал, че „борба или бягство“ е пусковият механизъм за отключване на стрес, а когато този „режим“ стане постоянен, вече говорим за дистрес (увреждащи последици вследствие неуспешна адаптация към различни стресори), който може да е доста опасен за организма. (Селие, Х., 1982)
Проблеми във взаимоотношенията: това са едни от най-често срещаните случаи, като вариантите могат да са различни: липса на партньор (поради смърт, раздяла, ненамиране на точния и „правилен“ човек) – съответно стратегиите са различни, от постоянно и упорито търсене на партньор, включително чрез социални мрежи и по всякакви други възможни начини, до пълно отричане на партньорството, самота и аскетизъм. Друг вариант е опит за промяна на партньора, тъй като той не удовлетворява нашите нужди и желания – тук правим всичко друго, но не и да погледнем в собствените си „кусури“ и проблеми, а напротив – настойчиво „сресваме огледалото“, искаме другият (и света като цяло) да се промени, за да се решат нашите проблеми. Много често се срещат и случаите на „реанимиране“ на вече изпълнило целта си партньорство – избягване на раздялата и „саниране“ на връзката по всевъзможни начини, най-често чрез раждане на дете, съвместен бизнес, болест в семейството и т.н.
Енергийни и езотерично-философски практики и обучения: това е много често срещано „бягство“ от проблеми и трудни ситуации, най-често в семейството, партньорските отношения и т.н. Този тип хора отделят много време и ресурс в изучаването и практикуването на различни философски, езотерични и енергийни практики и знаят всичко за устройството и функционирането на Вселената, най-вече в нейната „невидима“ за обикновените очи част. В това по принцип няма нищо лошо, напротив, човек е свободен и дори „длъжен“ да се развива във всички възможни и достъпни направления. На практика обаче, проблемите възникват, когато всички тези знания не могат да се приложат на практика, има нещо много съществено, което липсва и обикновено това са именно непреработени психологически травми, отричане, потискане и изтласкване на гняв, тъга, агресивни импулси и др. Образно казано, тези хора мажат раната с мед, но това носи само временно облекчение и мимолетно удовлетворение, като дълбоко под повърхността има „възпаление и натрупване на гной“.
Раждане на дете „на всяка цена“: това е колкото често срещано явление, толкова и много важна и болезнена тема за значителен брой жени и семейства. Дълбоко вкоренена и датираща от векове е концепцията, че основната роля и „функция“ на жената е да дава живот и да бъде майка, като в някои религии и определени исторически епохи, това е била и единствената й позволена възможност да живее (жените, които не са имали деца да прогонвани, измъчвани и дори убивани). В днешно време, въпреки напредъка на цивилизацията, се смята, че детето „осмисля“ живота на жената, че ако няма дете, тя не е изпълнила предназначението си и т.н. Каквито и други постижения и успехи да има, те не се ценят от обществото така, както раждането на дете. Върху по-младите жени се упражнява системен и натрапчив натиск, най-вече от техните майки, баби и други роднини– „Хайде, кога ще раждаш!?!“, „Време ти е вече!“, „Биологичният часовник цъка…“ и т.н. И така много момичета и жени започват да се подлагат на мъчителни и болезнени процедури за зачеване на дете, а ако те не дадат резултат следва и много емоционално и психическо страдание. За съжаление, често тези жени не са щастливи и когато родят така мечтаното дете, но това е друга и то доста дълга и обширна тема.
Фиксиране в действие или „поправяне отвън“ – това са хората, които много работят, за да постигнат определен професионален или социален статус и положение, като най-често това или е липсвало или е било отнето от рожденото им семейство (бедност, лишаване от права, несправедливост и др.). Тези хора успяват и изкачват много стръмни върхове, с цената на смазващи усилия, труд и лишения, но с изненада откриват, че въпреки постиженията и материалното благополучие, нещо много съществено им липсва и те не чувстват удовлетворение, напротив! Колкото и клиширано да звучи, „Богатите също плачат“ и с пари не може да се купи спокойствие, мир и най-вече обич. Работохолизмът и бягството в работа/дейност са една от характерните черти на дисфункционалните семейства и често в тях, под повърхността на видимото материално благополучие (ако има такова), бушуват мощни емоционални бури и тлеещи конфликти.
Как изглежда всичко това от психологическа гледна точка? Всички изброени проблеми и трудни житейски ситуации се проявяват по специфичен начин и хората идват при психолога с изразена симптоматика: тревожност, проблеми във връзките и взаимоотношенията, служебни проблеми и т.н. В Позитивната психотерапия те се изобразяват чрез Балансовият модел: Тяло, Дейност, Контакти и Фантазия/Бъдеще (Песешкиян Н., 1994), който се използва също и като модел за преработка на конфликта:
Ценното в този модел е да се разбере в коя област възниква проблема (къде се локализира конфликта) и в коя се проявява, манифестира. Ето как изглежда това на практика: при силен страх от смъртта (вследствие претърпян инцидент, травма, изоставяне в детска възраст и т.н.) проблемът възниква в област Мисли/Фантазия/Бъдеще („Аз ще умра“) и за да си помогне и да се опита да намери разрешение, човекът се фиксира върху здравословен начин на живот (област „Тяло/Сетива“) като полага неимоверни усилия да се изследва, да си открива сам болести и различни симптоми и до безкрай да посещава различни лекари и специалисти, да пие лекарства, добавки и т.н. („Дейност“). Погледнато през тази перспектива е лесно да се види, че този човек не решава проблема си, а напротив – упорито го „захранва“ с още от същото, върти се в омагьосан кръг.
Много подобен е и случаят на жени, които се фиксират върху лицето и тялото си и се стремят на всяка цена да запазят младостта и юношеската си красота. Те или се страхуват от неизбежното (старост – смърт) или на вътрешно ниво не приемат себе си, имат ниско самочувствие и самооценка (отново област „Мисли/Фантазия/Бъдеще“), която се опитват да компенсират, да поправят отвън, да запълнят душевната празнота и болка, като настойчиво се фокусират върху различни естетични процедури, отделят огромна енергия, време и средства да поддържат външния си вид и да поправят всички евентуални следи на стареене (въртят се в омагьосан кръг, защото в крайна сметка това не е възможно), но не се и сещат къде е истинската причина за безпокойството им.
Към този спектър често се причисляват и „пристрастяването“ към диети, хранителни режими и различни упражнения/спорт. Много хора подчиняват живота си на следването на такива режими и тренировки, но без траен резултат и удовлетворение. Както е популярно да се казва: ако един ден жените започнат да харесват себе си, няколко индустрии ще фалират.
От друга страна, хора, преживели ранна травма на изоставяне или формирали модел на тревожна привързаност със значими фигури (Bowlby, J, 1973) често са водени от несъзнавани модели и концепции от вида „Аз не заслужавам любов“, „Никой не ме обича“, „Винаги ме отхвърлят“, „Не съм достатъчно добър“ и т.н. (конфликтът възниква в област „Мисли/Фантазия/Бъдеще“) и започват неистово да търсят любов и подходящ партньор (преработка в област „Контакт“). За тези хора връзките и взаимоотношенията са най-важният, основен смисъл в живота им, но, колкото и парадоксално да изглежда от логическа гледна точка, те някак все се „провалят“ в тази област и макар и често да общуват с много хора от противоположния пол и да поддържат няколко паралелни „връзки“ с цел никога да не останат сами, на практика се чувстват точно така и не успяват да постигнат мечтаното и лелеяно партньорство.
Друг нюанс на този вид проблематика е концепцията „Аз не мога да живея сам/а“, която предизвиква изключително мъчителни психични преживявания в много хора (най-често с депресивен/орално-зависим характер) и този концепция ги кара да се вкопчват и прилепят към други хора (не само партньори, но и деца, роднини, колективи), само и само да не изпитат ужаса на самотата. За пореден път виждаме как проблемът възниква в една област („Мисли/Фантазия/Бъдеще“), но решението се търси в съвсем различна („Контакти/Взаимоотношения“).
„Ама какво лошо има в това?“, ще кажат много хора. Наистина, всичко изложено по-горе е психологически прочит на наглед съвсем обичайни явления и събития, обусловени от общоприетите в обществото норми, концепции и обичаи: „Всички жени искат да са красиви и винаги е било така“, „Семейството е най-важно“, „Децата са смисълът на живота“ и т.н. са все дълбоко вкоренени наративи, които управляват масовото съзнание и обществото. Не така обаче изглежда картината от гледна точка на психолозите и терапевтите, които ежедневно се сблъскват с емоционалните последици от спазването и следването на тези норми.
Затова и ще завърша с известната мисъл на А. Айнщайн: „Не можем да решим проблемите си със същото мислене, което използвахме, когато ги създавахме.”
Ето защо, ако и вие имате проблемна ситуация, с която не успявате да се справите, погледнете я от друга гледна точка – къде е нейният „корен“ и генезис – защото точно там най-често е и „решението“.
Автор: Албена Каликина,
Използвани цитати, понятия и материали:
Селие, Х. (1982). Стрес без дистрес. София: Наука и изкуство;
Песешкиан, Н. (1994). Метод на позитивната психотерапия, том 1. Варна: Издателство „Славена“;
Bowlby, J. (1973). Attachment and Loss VOLUME II Separation Anxiety and Anger. Copyright © 1973 by The Tavistock Institute of Human Relations;