Идеята за полярността е силно заложена и присъстваща в човешкото битие. Свикнали сме да чуваме за „двете страни на медала“, „плюс и минус“, „черно и бяло“ и т.н. В контекста на християнската религия Кръстът е символ на живота на планетата Земя: има болка и страдание, но и Възкресение. Има земя и небе, вода и суша, ден и нощ, Слънце и Луна и т.н. В астрологията концепцията за наталната (рождената) карта, върху която се гради хороскопът, също е във формата на кръст, състоящ се от четирите най-важни точки: Асцедент, символизиращ индивидуалната личност или „Аз“-а и противоположната му точка Десцедент, показваща нашия Партньор, IC – най-ниската точка на хороскопа е символ на дома и ранното детство, а MC – най-високата точка в наталната карта е нейната пълна противоположност: кариера, професионална и социална реализация.
Всички тези противоположности всъщност винаги вървят ръка за ръка и формират целостта, автентичността и пълнотата на живота, но много често ние губим именно усещането за „пълната картина“ и зацикляме в една или друга нейна част, най-често тази, която ни носи отрицателни преживявания и усещане за дефицит.
Някои ситуации и проблеми могат да бъдат крайно съкрушителни и да ни изправят пред лицето на непреодолими травми и житейски катастрофи, а други могат дълго и бавно да ни измъчват и „човъркат“ отвътре, без видимо да нарушават ежедневния ни ритъм и съществуване (концепцията за макро- и микро- травма).
При всички случаи обаче, когато не можем да се справим с някакъв проблем, оставаме с усещането за фрустрация, негативизъм, за някаква загуба и лишение. Това се преживява с отрицателни емоции като страх, шок, гняв, потиснатост и т.н. Губим баланс и усещане за благополучие, което е част от определението на СЗО за здраве.[1]
[1] Определение на СЗО за здраве: “състояние на пълно физическо, умствено и социално благоденствие, а не непременно отсъствие на заболяване или слабост.” Преамбюл към Устава на Световната здравна организация, приет от Международната конференция по въпросите на здравеопазването, Ню Йорк, 19-22
Така забравяме, че проблемите всъщност са ценни дарове, защото ни показват коя част от цялото не виждаме и че сме наклонили везната само в едната крайност, опитвайки се да „тичаме на един крак“. Проблемите са много лични и уникални, точно както и нашите дарби, защото всички те показват индивидуалните ни качества и способности – как функционираме и се справяме както с доброто, така и с т.нар. „лошо“.
В Позитивната психотерапия наричаме това с латинското понятие „Positum” – цялото, даденото, наличното. Според автора на метода Н. Песешкиан „…такива са не само нарушенията, болестите, конфликтите и предразсъдъците, а също способностите, възможностите за справяне с конфликтите, както и шанса да се опознаем и да работим в единство, а не противопоставяйки се.“[1]
Описвайки проблемите и конфликтите, Песешкиан казва, че те „…се държат подобно на някой, който стои толкова близко до картина, че почти я докосва с носа си. Той вижда само един малък отрязък от нея. Не възприема връзката между съдържанието и цветовете. Загубил е от полезрението си цялостността на картината и поради това не схваща нейното значение.“[2]
Много интересна в този смисъл е и притчата за слона:
Любопитните и слонът
Довели един слон за изложба, но тъй като било нощ, го оставили в едно тъмно помещение. Хората прииждали на тълпи, а тъмнината не им позволявала да видят слона. Затова посетителите се опитвали да разберат как изглежда той, като го опипвали с ръце. И понеже слонът бил огромен, всеки успял да пипне само част от него и се опитал да го опише според усещането си. Един от посетителите, който хванал единия крак на слона, обяснил, че слонът е като дебел стълб. Втори, който докоснал бивните, описал слона като остър предмет. Трети, който хванал ухото, смятал, че слонът наподобява ветрило. Четвърти погладил слона по гърба и заявил, че е равен и гладък като кушетка.
(По Мевляна)[3]
Ето защо дистанцирането, мисленото отдалечаване от проблема е първата и много важна стъпка за неговото разрешаване или поне разтоварване от негативния смисъл и тежест, който сами сме му придали. Това обаче не означава да мислим позитивно или да омаловажим конкретната ситуация, напротив! В някои случаи (смърт, терминално заболяване и др.) не е възможно да се направи позитивно претълкуване (то би звучало гротескно, като лоша шега). а следва да се приложат други психотерапевтични подходи и методики.
Ето някои нагледни примери за позитивно претълкуване, които дава Н. Песешкиан:
Свръхтегло: способността да задоволяваш и да заместваш с ядене липсващата психична подкрепа. Акцентиране върху компонентите на сетивността преди всичко – вкус, естетика на храненето, щедрост да не скъпиш природните средства.
юни 1946г.; подписан на 22 юли 1946г. от представителите на 61 държави (Официален архив на Световната здравна организация, бр. 2, стр. 100) и влязъл в сила на 7 април 1948г.
[1] Бончева И. (2013). „Психологична психотерапия“, Варна: Славена,
[1] Песешкиан Н. (1994). „Метод на позитивната психотерапия“, том I, Варна: Славена
[1] Песешкиан Н. (2008). „Търговецът и папагалът“ Ориенталски приказки в помощ на психотерапията, Варна: Славена
Агресивност: способност да се реагира за нещо спонтанно, емоционално и без задръжки.
Алкохолизъм: способност да се постига чрез алкохола временна поносимост спрямо конфликтите.
Страх от самотата: потребността да бъдеш заедно с други хора.
Депресия: способността да реагираш при конфликтни ситуации с най-дълбоки чувства.
Екзистенциален страх: способността да се грижиш за бъдещето и да не се осланяш на илюзията за сигурност
Лентяйство: способността да заобикаляш изискванията за високи постижения.
Фригидност: способността да казваш „Не“ с тялото си.
Задръжки: способността да се държиш настрана и да оставяш възприетото да действа в теб. „Ако не се отдам на опасността, то няма и защо да се страхувам, че ще ме наранят.“
Клептомания: способността да намериш нещо, преди някой да го е изгубил.
Психосоматични симптоми: способността да покажеш чрез езика на тялото, че в момента не разполагаш с друго средство за разрешаване на конфликта.
Шизофрения: способността да отцепваш непоносимите части от Аз-а и да заместваш непоносимата действителност с въображаем вътрешен живот.
Стрес: способността да приспособяваш организма си към нова ситуация.
Негативизъм: способността да казваш „Не“.
Занемареност: способността да игнорираш задължителните норми и да им се противопоставяш.
и много други…..
Разбира се, това не са „диагнози“ и причините за тези нагласи и състояния могат да бъдат много различни и строго индивидуални: психична или физическа травма, заболяване, конфликт, стратегия за справяне и т.н. Психосоматиката е самостоятелно направление в психологичната наука със собствени проучвания и достижения. Целта ни тук не е да квалифицираме и оценяваме, а да погледнем на проблема от друга гледна точка и да интегрираме положителната му, не само негативната и болезнена страна. Затова и срещу повечето проблеми Песешкиан посочва скритата способност, качество на личността.
Лично за мен беше голямо облекчение да открия какво ми носи справянето с тежко физическо заболяване на едно от децата ми. Имаше период, в който той получаваше тежки кризи с главоболие и повръщане, които бяха толкова застрашаващи, че налагаха постъпване в болница. Това се случи седем пъти за една календарна година и беше изключително травмиращо – не само физически, но най-вече психически. Това заболяване, което се отрази на цялата фамилна система, ни направи изключителни стратези: имахме по няколко варианта как ще постъпим, ако на детето му прилошее, винаги имахме лекарства под ръка, да организираме пътуване беше огромен риск, изискващ детайлна подготовка и предвиждане „какво може да се случи“. Слава Богу, детето вече е добре (след две мозъчни операции), но способността за стратегическо мислене остана част от нас и ни помага много.
Затова е добре да помним, че проблемите лесно ни карат да преживяваме неудовлетвореност и чувство за несправяне, нарастват страховете за бъдещето и най-вече за възможността да се справим с конкретната ситуация. Може дори да се почувстваме малоценни или дезадаптивни. Лесен и бърз изход от тази негативна нагласа е да открием функцията, „подаръка“ на проблема, като първа крачка обратно към целостта, първа крачка „по пътя на сърцето“.
Какъв е твоят проблем и какъв дар ти носи?
София, 05.04.2022 г., Албена Каликина