Обикновено свързваме децата с най-съкровени мисли и чувства – (безусловна) любов, радост, гордост, смисъл, игра, бъдеще. Те имат много таланти, като един от най-изявените е и да ни предизвикват, да изследват настойчиво нашите граници, търпение, но най-вече издръжливостта на нервната ни система. Едва ли има родител, който да не се е сблъсквал с някакъв вид проблемно поведение, реакция или „трудна“ черта от характера на своето дете: тръшкания, мрънкане, инатене и предизвикателно поведение, обиди, съперничество и агресия между братя и сестри и т.н. Това изтощава родителите до такава степен, че те се предават, изчерпват стратегиите си за справяне, казват: „Не мога повече!“, „Не знам какво друго да направя или да променя!“.
Още по-трудно става, когато това не е само поведение, а е свързано със заболяване, увреждане или специална потребност на детето. Тогава „различните родители на различните деца“ се сблъскват с много повече болка, тревоги, реални конфликти с различни системи, институции, хора и ситуации.
Този омагьосан кръг води до постоянно недоволство, караници и обвинения между деца и родители, проблеми в училище и т.н. Вълшебно „хапче“ няма и много често се налага да изследваме и да търсим „корена“ на проблема в семейната динамика, здравословното състояние на детето и да предприемем различни действия в тази връзка, но първата и най-лесна стъпка е да променим гледната си точка и да изместим фокуса от „минуса“ и това, което ни дразни най-много. Да свалим „черните очила“ на умората, песимизма и отчаянието и да погледнем детето през друг „обектив“.
Не можем обаче да променим нещо, което не ни е известно, затова е добре да си изясним какво е „камъчето“, което преобръща колата на търпението ни, коя е основната причина за „хаоса вкъщи“. Ето най-често срещаните детски поведения, които родителите определят като „проблемни“:
- Разсеяност (трябва да им се повтаря постоянно);
- Инатливост, упорство и твърдоглавост (родителите са в постоянна „борба“ и битка с детето);
- Много шумни, свръх-активни (викат, скачат, лудеят, поставят себе си и околните в опасност);
- Агресивни, невъздържани, обиждат и провокират;
- Разхвърляни, хаотични и дезорганизирани;
- Ригидни, не търпят и най-малка промяна в обичайния ритъм и рутина на ежедневието.
Списъкът може да продължи още много и много, защото хората са свикнали да се фокусират върху проблема и негативното и сякаш мозъкът ни е като навита струна за трудното, това, което ни тормози. Ето защо, когато попитаме оплакващите се родители какво харесват в своето дете, какви са силните му страни и положителни качества, това се оказва още по-трудно за тях и те често не могат да отговорят на този въпрос.
Как да си помогнем в този момент, откъде да започнем?
Много лесна и бърза „техника“ е да си спомним – за първата ни среща с нашето дете, което толкова сме чакали, какво бебе беше той/тя, първата му усмивка, първото хващане и стискане на мъничките пръсти. Първите крачки, първите думи….Така изведнъж ни „светва“, че нашита деца са и:
- Изключително силни и устойчиви;
- Креативни и изобретателни;
- Музикални и артистични;
- Емпатични, загрижени за близките си хора и дори за целия свят (планетата, животните и дърветата);
- Постоянно генерират нови идеи, изобретяват и измислят нови неща.
…оказва се, че и този списък, също както горния с проблемите, може да продължи безкрайно.
Нещо повече, ако се вгледаме внимателно в „проблема“ и в силните качества, ще видим, че между тях има свързваща нишка, нещо много общо, като двете страни на една монета. Тази монета е цялостната личност, уникалността на нашето дете: „затруднение“+“уникалност“ = Суперсила!
Разбира се, хората и в частност децата не са математическо уравнение, те са пластични, многоаспектни и постоянно променящи се същества. Целта ни тук е да „обърнем“ монетата, да видим детето и неговото поведение от друга гледна точка, за да прекратим критиката, поставянето на етикети (и диагнози), обвиненията към детето и към нас самите (че сме лоши родители, не се справяме и т.н.) Как на практика изглежда това:
Дете, което не търпи несправедливост и може дори да прояви агресия, отстоявайки себе си („проблемно поведение“), може същевременно да е и много чувствително, грижовно (към други деца, животни и т.н.) и да ги защитава. Ето защо неговата „суперсила“ е да бъде застъпник, „адвокат“ на по-слабите.
Друг пример: дете, което не търпи никаква промяна в обичайните си навици, рутина и заобикаляща среда и се тръшка и изпада в нервни кризи, когато те се нарушат, може да бъде изключително успешно в дейности, изискващи планиране, организиране, внимание към детайла, както и огромно търпение и концентрация. Затова тяхната „суперсила“ е да бъдат Организатори и Стратези – да мислят винаги няколко стъпки напред.
По-долу са обобщени 5-те основни и най-често срещани типове поведение[1], които създават трудности на родители и учители и как те биха изглеждали, ако ги погледнем като „суперсили“:
| ВИД ПОВЕДЕНИЕ | ТРУДНОСТИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА | СУПЕРСИЛА | |
| 1. | “ЯРОСТЕН“ |
|
|
| 2. | „УНИКАЛЕН“ |
|
|
| · грижовен към близки хора, има „голямо сърце“; | |||
| 3. |
“ЕНЕРГИЧЕН“ „ОДУХОТВОРЕН“ |
|
|
| 4. |
“СМЕЛ“ „АВАНТЮРИСТИЧЕН“ |
|
|
| 5. |
„КРЕАТИВЕН“
„ТВОРЧЕСКИ НАСТРОЕН“ |
|
|
Често разпознаваме детето си в повече от един вид доминантно поведение и това е напълно в реда на нещата. Ако открием кой е водещият, основен тип поведение, ще разберем много повече за това как детето ни се свързва със света (и как светът му отговаря), какви нужди и потребности има и как може да му помогнем да се чувства добре.
Тази информация има за цел да помогне на родителите да видят предизвикателствата, пред които ги изправят децата им, по различен начин и да се освободят от тревожността, критиката и напрежението в семейните отношения. Всяко дете (и неговото семейство) е уникално и различно и съответно може да се нуждае от различен съвет и подкрепа, включително от конкретен специалист (психолог, педагог, лекар и т.н.).
Публикацията съдържа информация и материали от платформата https://calmthechaosworkshop.com
София, 05.04.2022 г., Албена Каликина
[1] Използвани са материали от calmthechaosframework.com